Кой е генерал Васил Делов и защо не успя да стане почетен гражданин на българскя град Кърджали

Тази година честваме един век от Балканските войни. За щастие тази годишнина видя много бял свят чрез телевизиите и новините, което е прекрасно и всички ние трябва да похвалим българската медия за този хубав проблясък на национализъм и почит.

Никога няма да се уморя да повтарям, че нашата България е дала живот на велики хора. И сега продължава да го прави. Това, че в общественото пространство рядко чуваме за големите ни постижения, за добрите ни лекари, за успешните учени, не означава, че те не съществуват. Броят на младежите, които не четат книжки  може да е голям, но силата, както знаем, далеч не е в броя

Това българската войска е доказвала нееднократно и не смятам, че е необходимо отново да изброявам големите ни победи, извоювани почти само и единствено върху възвишения идеал  да бъдеш  българин – самоопределянето на българския войник и начина, по който той поставя живота си върху жертвения олтар на освободена България…

Ние дължим много на българския войник и трябва сме наясно, че днес стъпваме върху неговите кости и живеем неговата мечта. Мечтата за независима целокупна България, мечта на хиляди герои, сред които и генерал Васил Петров Делов, роден в Котел, Османската империя, загинал в Пловдив, България.

Войник, участвал в Сръбско-българската война, във великата обсада на Одрин, в кървавата битка за Кресненския пролом (Междусъйзническата война) и в освобождението на град Кърджали. Човек, служил 30 години на България във военна униформа, участвал в колко войни – отново е излишно да изброявам.

21.Х. е празникът на град Кърджали. Празник на завръщането към българската земя, въжделение, родено няколко века по-рано, мачкано и тъпкано десетки години, сбъднато от хора, живели и загинали в името на Родината. А колко от тези хора са имали семейства, деца, родители, съпрузи, любовници, приятели – не са били с нищо по-различни от нас. Обикновени, а всъщност – почти божествени…

Хасковският отряд с викна нож“ – сценарий, толкова типично привичен за нашите герои

А днес, какво?

Днес ние пак ставаме прави на химна, веем знамена и благоговеем пред всеки паметник, посветен на българския храбрец, пред който попаднем. Една част от нас. А другата?

Другата не я интересува, другата предпочита да замине да мие чинии и да бере ягоди в Англия, вместо да остане тук и да се бори за хубавия живот на своите деца, приятели, съмишленици, живот, който й се полага по право. Днес шепата пръст българска земя за нея означава само прах и боклук, а някога тая пръст нашите родители са напоявали със сълзите и обагряли с кръвта си.

Какво се случи през тези години, кога онези глупави безродни хора забравиха кои са и откъде идват, кога се научиха да мислят само накъде да отидат, колко да заграбят и как да опропастят малкото парче земя, в името на което Васил Левски увисна на бесилото?

Кърджали – откъдето и да го погледнеш, все си е български. Единственото безумие е, че по пътя за Хасково когато попиташ къде се намираш, няма кой да ти отговори, понеже хората там знаят само турски. Но аз няма да обсъждам съвременната политика…

Въпросът за почетното гражданство на генерал Васил Делов завърши без успех и с поредния скандал, в който обаче участват само тясно заинтересованите страни. Едва ли на мияча на чинии в Англия му пука много-много за него…

За лицемерието на политиците също няма да говоря. Но разни комунисти да ми нервничат, че потъпкването на историята е безобразие – това е смешно, на такъв долен фалш отдавна не бяхме ставали свидетели. Но – Боже – и това сега е без значение…

От значение е само, че въпреки борбата на нашите национални герои, страната ни се разпада и то отвътре и ние трябва да се погрижим това да престане да бъде така.

В името на един отдавна загинал идеал? Може би.
Но докато има хора, които стават прави на химна, които се просълзяват, докато четат „Обесването на Васил Левски“, хора, които в неделя ходят да чистят паметници и които знаят дори малко от историята на българската армия… докато тези хора подкрепят и пропагандират каузата на голямото ни историческо минало, надеждата не е изгубена и въпреки че генерал Делов не успя да стане почетен гражданин на Кърджали заради срамните политически интереси и болезнената гражданска незаинтересованост, героите като него ще продължават да бъдат нашия най-светъл пример за подражание, а тяхната саможертва и героизъм – нашия най-силен стимул и гордост да бъдем достойни хора и без колебание на висок глас винаги и навсякъде да се наричаме българи.

Така че кой всъщност е генерал Делов? Един обикновен човек, за когото думите „род“ и „Родина“ са означавали много повече от някаква принадлежност. Един прост войник и командир, залягал в окопите, марширувал под дъжда, падал в калта. Един безстрашен български мъж, завинаги останал в народната памет като герой, одвободител и обединител.

Поклон пред паметта на големия българин, който днес не успя да стане почетен гражданин на българския град Кърджали, но много преди това записа името си със светли победни букви в пръстта на българската земя, обля българското знаме с кръвта си и се превърна в красиво и романтично вдъхновение за идните поколения на любимия си българския народ.

Той освободи Родопите, сега е наш ред ние сами да освободим себе си.

Реклами
Кой е генерал Васил Делов и защо не успя да стане почетен гражданин на българскя град Кърджали

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s